Годината е 1989. Заминавам на студентска практика в Киев. Държавата и Университетът ни убеждават, че няма никаква опасност вследствие на Чернобилската авария...Да, ама не...
/
Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 1970-те год. Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300 000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея./ - Уикипедия.
Но хубавият спомен е за киселите краставички. Годините на перестройката или преди нея, не съм сигурна, но си спомням, че една преподавателка ми каза, че на научна среща западен преподавател намекнал, че се очакват големи промени в източна Европа...., носих подаръци на нейни близки - преподаватели и художници - бяха обезверени, интелигенцията беше отчаяна...
И така - по магазините - почти нищо, отскачаме до кооперативния пазар, където лелки продават домашна продукция. Купувам си по 1 краставичка на ден - 40 копейки, у нас тогава толкова струваше килограмът /а държавата ни е позволила да имаме 80 рубли, за да живеем в чуждата страна един месец!/. Та тези руски краставички сега ще се опитам да произведа благодарение на рецептата, споделена от
Галина Солоденкова - прекрасен руски колега, с нея ме срещна проектът "Читать не вредно, вредно не читать".